Вървя. И чувам нежен звън
Под дървото в парка
Под трептящите листа
Китарата разлива се навън
А той е със затворени очи, мълчи
В блажена и отнесена усмивка
Сега е само той със своята мелодия
И тя е него, а пък той е нея
Създавайки рапсодия
За красотата на света в този слънчев ден
И аз го виждам целия сега
Ушите ми са се превърнали в очи
Усещам тази негова душа
А нотите му лекичко по мене се лепят
По мене кацат и започват да трептят
И започват в този миг да се топят
И да преливат в мен
Със мене да се сливат
Но това е той,
О, колко чиста е душата му сега
И как ме топли таз мелодия
Мелодията на таз душа
Тя кара атомите да трептят
Музика самите те да стават
И всичко лошо в миг да изпарят
Чрез изкуството на музиката да се претворяват
И в енергия на светлина
О, те изпълват с духовна чистота, и си блажен
Съществото ти танцува
А духът ти е освободен
В нежен ритъм или буен джаз
Пренася те в друго измерение
Измерението на една душа
В нота мигновение
И той е там, със своята китара,
От майка му подарък, много стара,
Или пък с цигулка, саксофон, тромпет
От грамофона слушал, започнал бе да свири той едва на пет
И, ето ме отивам и му се усмихвам
Тиха благодарност за емоцията, която ми е подарил,
За смелостта, че е разкрил душата си
И с някой я е споделил
Той разбира и отвръща
За хора на изкуството
Светлината в погледа,
усмивката, душата е присъща
И почти му казвам намасте
Дори и не със тези думи той ще разбере,
Че музиката ни е свързала.
И отминавам го,
Оставям му паричка символична
Неговата музика заглъхва, а е толкоз лична